Телемедицина

 

„Електрон Прогрес“ ЕАД стартира програма, чиято цел е анализ и оценка на възможността за въвеждане на телемедицински услуги в България. Програма се провежда в сътрудничество с Военномедицинска Академия, тай като направените практически изследвания доказват, че редица дейности като например мониторинг на жизнените показатели, електронен стетоскоп, дигитална ултразвукова диагностика и т.н., могат да се извършват дистанционно, като ангажират канал за обмен на данни, който варира от 64 Kbps до 512 Kbps. Само за сравнение, военната комуникационна система Harris ANW2 осигурява скорости между 30 и 1680 Kbps на дистанция до 20 километра.

Според специалистите от „Електрон Прогрес“ ЕАД въвеждането на телемедицински услуги е възможно още сега, а не в далечното бъдеще, тъй като наличните технологии вече го позволяват.

В момента „Електрон Прогрес“ ЕАД активно търси сътрудничество с научни институти, медицински заведения, учебни заведения и индивидуални експерти, за да реализира на практика телемедицински услуги и решения у нас.

Каква е ползата:

  • значим социален ефект;
  • единни европейските тенденции в здравеопазването;
  • осигуряването на здравни услуги от разстояние е сред най-перспективните и динамични направления в здравеопазването;
  • осигурява по-лесно, навременно наблюдение и по-кратко време за реакция, тъй като данните се предават в реално време;
  • заличава дистанцията между пациентите и лекуващите ги доктори;
  • нови възможности за постоперативно лечение и контрол;

Множество експерти виждат в телемедицината средство за решаване на три от основните проблеми на модерното здравеопазване:

  • липсата на достатъчно специалисти;
  • увеличаването на броя на пациентите (поради застаряването на населението);
  • нарастване на разходите;

Пример: Съществува технология чрез която, диабетиците могат по безжичен път да предават данни за нивото на кръвната си захар, независимо къде се намират. Измерванията се правят автоматично с малък уред, който прехвърля данните чрез Bluetooth до мобилния телефон на пациента, откъдето те се изпращат директно към компютъра на лекуващия го екип. По този начин лекуващия лекар разполага с актуална информация за състоянието на пациента, а когато някой от показателите излезе извън нормата, системата автоматично алармира за това.

Подобни методи могат да се използват и при редица други болести – чрез подходящи за целта датчици (някои от които дори могат да се вградят в дрехите) се следи състоянието на пациента дистанционно. По този начин се пестят време и средства, а болниците могат да се погрижат адекватно за здравето на много повече хора.